Ониомания или шопингът, превърнат в неконтролируема мания

Знаеш ли, че около 10% от населението на планетата страда от шопингмания. И 90%  от тази територия, жените са запазили за себе си. Това е като допинг за психично здраве, който разбира се не изключва и мъжкия свят. Шопингманията е наричана още синдром на богатите страни. От шопингмания например страдат 83% от населението на Чехия. България се нарежда на престижното четвъртото място в Европа, заедно с Румъния.

Психолозите обясняват, че шопингманията има терапевтичен ефект, особено когато замества някоя твоя временна негативна емоция и на нейно място ти доставя  удоволствие. Но когато шопингманията, в степен на неистово желание за пазаруване, се превърне в зависимост, тогава вече говорим за сериозен проблем, известен под името ониомания.

„Синдромът на мола“ генерира в теб усещането за релакс. И това е извън контрола на твоите мисли. Независимо дали си нервен, ядосан, тревожен, тъжен или депресиран – пазаруването и новите придобивки ти доставят удоволствие.

Но как да разбереш дали ходенето по магазините и прекарването по цял ден в големите молове е само развлечение, спорт или истинска зависимост. Когато  човек  се озове във водовъртежа на поредната покупка, на поредния моден аксесоар, който е видял в поредното модно списание, когато не може да каже „не” на себе си, на продавачката или на поредния моден бранд  и не може да излезе от магазина без пълна пазарска чанта и изпразнена кредитна карта, прагът е преминат неусетно. И точно тогава говорим за ониомания или шопингът, превърнат в неконтролируема мания.

Наричана е „допингът на богатите“. Но зависимостта от пазруване може да сполети и не толкова богатите, което от само себе си поражда, освен психоемоционалните проблеми, и социални – в семейството, понякога и в службата. Страстта за пазаруване е толкова силна, че се  търсят начини за изкарване на пари с една цел - за поредната покупка в поредния магазин.

У нас пазаруването по време на намаления е синдром на презапасяване.

Докато при ониоманията се задоволяват психическите потребности, а не физическите. Според психолози самотата, липсата на любов и обич от страна на близките, несигурността, ниската самооценка и тревожността са само част от  възможните причини да се отключи това неистово пазаруване без граници.

Удоволствието и еуфоричното настроение, което се преживява е само по време на самата покупка. След това покупката бързо бива забравена и вратите за поредните ненужни придобивки отново широко  се отварят.

При ониоманията импулсите на рациото, като здравото мислене и здравия разум, не съществуват.

Необходимо е да се подхожда с разбиране към тази маниакална зависимост. Но как може да разбереш дали си в рисковата група на ониоманите?

Ето някои от основните симптоми:

• Не разбираш къде отиват парите ти.
• Модните списания стават твоята страст и знаеш всяка нова колекция и артикул, които актуалните брандове предлагат.
• Изпитваш много честа потребност да правиш покупки.
• Скриваш покупките си и лъжеш за изразходваните суми.
• Поставил си си по-големи цели – образование, покупка на жилище, кола, ремонт на дома ти и други, но не можеш да започнеш да събираш пари – шопингманията ти отнема мечтите и инвестирането ти е в грешната посока.
• Постоянно имаш дългове.
• Закъсняваш с регулярните си плащания, но не и с новите покупки.
• Нямаш спестявания – не можеш да се впишеш в идеалния бюджет 50/20/30, където  50%  са за задължителни  разходи, 30% са незадължителните  и 20% — спестявания.
• Често се глезиш с покупки.
• Безмислено използваш абонаменти.
• Ставаш последовател на разпродажби и всякакви намаления.
• Разточителстваш с кредитните карти без да се възползваш от ползите, които могат да ти носят.

Отстраняването на тази зависимост трябва да се търси в дълбочината на личностните преживявания. Ако ти липсва серотонин, намери начин да си го набавиш. Ето и няколко конкретни съвета как де с правиш с проблема на вечното пазаруване:

• Повече положителни преживявания ще те отдалечат от пазаруването.
• Да се правят първоначално по-малки покупки.
• Да се купува всеки ден по нещо много малко.
• Да се заменя времето за покупки със срещи с приятели.
• Друг член на семейството да води бюджета.
• Ограничаване в бюджетните възможности, чрез ограничаване на достъпа до кредитни карти и пари в брой.
• Включване в групови терапии за пазаруване.
• Контролирано пазаруване, а не избягването му изцяло.

Целта е да не забравяш приятните усещания на шопинга, а просто да не прекрачваш границите на ненужните покупки. Терапевтът е вътре в теб, а терапията ти са твоите рационални избори.

Често задавани въпроси

• Какво е Бяла Карта?
• Защо да притежаваш Бяла Карта?
• Къде мога да получа повече информация за Бяла Карта?
• GDPR. Какво е? От кога влиза в сила и какво трябва да знаеш?