Цветница - обичаи и традиции

Цветница е един от любимите пролетни празници на българите. По-известна е още като Връбница и се празнува в неделята, непосредствено след Лазарова Събота и преди Възкресение (Великден).

Цветница е вторият празник през Великия пост, редом с Благовещение, на който църквата разрешава да се яде риба. Тя може да е пържена или печена, а в някои райони я приготвят с ориз и се нарича тавалък.

Митология и обичаи

Макар и свързан с конкретно религиозно събитие, Връбница се празнува от хората повече като цветя, пролетен празник, който природата и светът празнуват своето Ново раждане. Това е ден на младостта, на цветята и на събуждащата се природа за нов живот. С този празник е свързан и митологичен образ на Змея - същество, което също като Лазар, е на границата между нашия и отвъдния свят. Представата за него се свързва главно с различни атмосферни явления - гръмотевици, дъжд, град. Следователно пролетта и празникът могат да бъдат по-добри от Змеят и разрушителната сила във времето, за да се омилостивят, чрез различни магически ритуали, специални песни. На Цветница се счита, че момите трябва задължително да се предпазват от Змея - счита се, че само мома, която е влязла в ритуала „кумичене“, е предпазена от разрушаване и гибелна змейова любов. Предпазени са и момите, влизащи в посвететелските ритуали на Лазаровден.

Ритуалите на Цветница

На Цветница се ходи на църква с цветя и върбови клонки - на празнична служба и водосвет. Вземат се от осветените цветя и клонки, носят се през целия ден и след като се занасят вкъщи, се поставят най-често при иконата в дома или на други ключови места.

В българската традиция съществуват различни обреди с върбовите клони, но всички те са свързани с вярването в целебната им сила. При трудно раждане бабите преливат през върбовото венче три пъти вода и я дават на родилката да пие или запалват върбовите клони и с тях я прекадяват. Със свежите върбови венчета окичват и рогата на добитъка, а ако някое животно се разболее го прикадяват с дима от изсушените венчета. Смятало се, че ако дете е урочасано, трябва да измият лицето му с вода, в която е натопена църковна върба от Цветница – „за да се пръснат уроките“.

Повсеместен е обичаят на Връбница лазарките да правят т.нар. Кумичене с върбови клони.  

Осветените на Цветница върбови клончета се пазят на иконата/кандилото цяла година – до следващия празник. Когато донесат нови клончета, изгарят старите, хвърлят ги в градината на чисто място или ги закачват на клоните на плодно дръвче, а в някои села ги слагат в храната на добитъка.

Обичаят Кумичене - какво представлява?

Рано сутринта лазарките отиват на реката. Носят китки, венци и малко хлебче. Това хлебче се нарича „кукла“ - понеже е с формата на дете. Момите се нареждат до брега и пускат по течението китките или част от „куклата“, като следят чия китка или хляб ще излезе най-напред. Тази, чиято китка или парче хляб са първи –тя се обявява за „кумица“, най-главната. Преди да пуснат китките и хляба във водата, момите играят и пеят специални песни за предпазване от змея, от неговата опасна и златна любов. След това се връзват люлки, като първа се люлее кумицата, а след всички поредни. Празненството завършва на гости в кумицата, където се поднася последната храна.

В Софийско кума се избира, като лазарките теглят чоп. В някои села се поставя върху дървена бухалка за пране на дрехите толкова залци, колкото са лазарките и ги пускат в течение - момата, чиито залък стигне най-далеч, става кума След това всички отиват в дома й, като по пътя на кумата шета (играе), а останалите пеят: „Напред, напред, кумице, Лазаре!“. В дома на кумата разделят получените при лазаруването на дарове, след което се дават на обща трапеза. В района на Добруджа кумиченето се изпълнява не за да се избере кума на лазарките, а за да се види коя мома първа ще се омъжи първа, респективно втора и т.н. до края на годината според това чий венец отплува най-далеч.

Поддържането на лозета не бива да се прави на Връбница, тъй като се смята, че лозите нямат допълнителен плод.

За цветята на Цветница

В християнството на цветята често символизират определен светец, самия Исус Христос или новопокръстените във вярата.

Цветето е много древен символ на пролетта, младостта, растенията  и красотата. Българските народни песни възпяват различни цветя - трендафила, босилека, ружата, здравеца, божура и др. Някои от цветята се наричат ​​„лековити“, други - „момински“. Според народните вярвания невенът, божурът и игликата предпазват от „лоши очи“, от уроки, от самовили. Здравецът се използва във всякакви ритуали - благодарение на своята вечна зеленина. Народът е определил и ралични „магьоснически цветя“ - това са росенът, перуниката, тинтявата, омайничето и др. Придобиват се различни свойства и силиций, а споменът за тях говори за някогашните вярвания за одушевяване на растенията.

Как да имаш парични средства всеки месец до заплата, без да се притесняваш за изненадващи разходи? Кредитна карта Бяла Карта ти дава гъвкава възможност за използване на модерно платежно средство, като можеш да кандидатстваш онлайн още сега.

Успешно копира кода
Абонира се успешно
help desk software