Какво е кредитен риск: определение, видове и роля

В съвременната финансова система кредитът е основният двигател на икономическото развитие. Той дава възможност на бизнесите да се разрастват, на домакинствата - да правят важни покупки, а на държавите - да развиват ключови публични проекти. 

Но всеки кредит крие в себе си и ключов фактор - кредитния риск. Това е рискът заемателят да не изпълни своите задължения към кредитора и по този начин да донесе значителни финансови загуби, както и такива, свързани с доверие и репутация. 

Почти всяко кредитно решение е свързано с кредитния риск за конкретния заем. Чрез него се определят одобрения или неодобрения по заеми, условия, лихвени проценти и дори структуриране на финансови продукти. 

Тук ще обясним неговата същност и защо неговото разбиране е от такова съществено значение за кредитори и кредитополучатели. 

Какво е кредитен риск? Дефиниция и значение

Когато кредитополучателят получи своя кредит, той поема задължението да го изплати с допълнителната лихва в бъдеще. 

Кредитният риск представлява вероятността това изплащане да не се случи по предварително договорения план и кредитополучателят да не изпълни своите задължения. Този риск е налице, когато длъжници не погасяват своите заеми, закъсняват с плащанията си или получават лош кредитен рейтинг. 

За финансовите институции ефективното управление на кредитния риск е техен основен фокус и от съществено значение за тяхната рентабилност, стабилност и бъдеще. 

Пример за кредитен риск е малък бизнес - квартален магазин, който започва своята дейност след получаване на кредит от банка.

Поради неочаквани икономически обстоятелства обаче е налице рецесия, което кара големите вериги да пуснат големи отстъпки, което прави пазаруването в малките магазини непривлекателно за клиентите. 

Така малкият бизнес бива ограничен в изплащането на своя кредит. За банката това е потенциална загуба. Такъв сценарий е пример за кредитен риск, свързан с изпълнение на задълженията. 

Защо кредитният риск е важен за финансовите институции?

За финансовите институции кредитният риск е пряко свързан с тяхното финансово състояние. 

Управлението на този риск им дава възможност да намалят потенциалните загуби при неплащане на задължения, да имат здравословен баланс, който да им позволява да посрещат всякакви обстоятелства, и да имат активни парични потоци. 

Основните методи за управление на кредитния риск са свързани с оценка на кредитоспособността, мониторинг на клиентския профил, активна комуникация с клиентите и наблюдение на пазарните движения. Комбинирани заедно, те спомагат за запазване на стабилността и ефективността на финансовите операции. 

Ако например една банка издава прекомерно много заеми за ипотека, без да разглежда тяхната способност да посрещат задълженията си, банката увеличава своя риск от значителни загуби в случай на промени на пазара на имоти. 

Такъв е случаят с икономическата криза през 2008-ма, когато много кредитори подценяват риска при отпускането на заем за ипотека на жилище в САЩ. 

При рязък спад на цените на имотите това може да увеличи загубите на най-уязвимите банки, които от своя страна да повлияят допълнително на цените на имотите да паднат още повече. 

Така загубите могат да се разпространят нагоре по веригата и да застрашат не само най-големите и сигурни банки, но и цялата финансова система.

Основни видове кредитен риск

Кредитният риск може да се разглежда в няколко основни вида:

• Риск от неизпълнение - това е рискът за даден длъжник да не изпълни задълженията си. 

• Концентрационен риск -  рискът от прекалено голяма експозиция към даден клиент. Ако това се случи, всякакви проблеми с изплащането на заема му може да застраши самата финансова институция. 

Ако дадена банка има за клиент голяма и реномирана компания, това на пръв поглед изглежда като добра възможност за нея да прави значителни печалби. 

Ако отпуска прекомерно много заеми на такъв клиент обаче, банката поставя себе си в прекомерно голяма зависимост от състоянието на компанията. 

• Странови риск - това е основно макроикономическо понятие и е налице, когато дадена държава не изпълни финансовите си задължения и въведе ограничения за изплащането на държавния дълг. 

В България има такъв пример през 1990-та година, когато се въвежда мораториум върху изплащането на външния дълг. 

Подобни решения могат да имат пагубни последствия върху реномето на една страна и дългосрочно да навредят на нейните икономически показатели, тъй като потенциалните кредитори ще разглеждат отдаването на дълг като високорисково. 

Лошо оценен или подценен риск може да доведе дори до верижна реакция от загуби и трайна загуба на доверие и кризи. Това е причина финансовите институции да се опитват постоянно да оценяват възможно най-добре индивидуалната кредитоспособност на клиентите си, да следят икономическите тенденции, да изграждат диверсифицирани портфейли и да прилагат проактивни стратегии и модерни технологии за контрол на риска. 

Как се измерва кредитният риск? Ключови показатели и методи

Съществуват няколко основни индикатора, които се използват при измерването на кредитния риск:

• Вероятност за неизпълнение - това е вероятността за длъжник да не изпълни своите задължения. Институциите разглеждат този риск през призмата на предишната финансова история, кредитния рейтинг и икономическата номенклатура в близко бъдеще, за да преценят дали да отпуснат кредит и на какви лихвени нива. 

• Загуба при неизпълнение - количествената загуба за кредитора при неизпълнение на задължението (дефолт) на кредитополучателя. Тук финансовата институция може да оцени възможните загуби при неизпълнение на задълженията и най-лошия възможен сценарий в такива ситуации. Така може да се прецени дали тази загуба е допустима и възможно ли е възстановяване с нея. 

• Експозиция при неизпълнение - това е общата стойност, на която е изложен кредиторът при посрещането на дефолт. 

Тези метрики позволяват на финансовите институции да оценят потенциалните загуби, да вземат информирани решения, с които да продължат да отпускат кредити и да управляват успешно риска в портфейлите си. 

Роля на кредитния рейтинг при оценката на риска

Кредитният рейтинг е независима оценка на кредитоспособността на даден субект, която показва вероятността за неизпълнение на задълженията. Кредитен рейтинг могат да имат не само отделни личности, но и компании, държави и пр. 

Тези рейтинги са стандартизирана и опростена информация, която помага на основните лица, които взимат решения. 

Съществуват много известни агенции като Moody’s S&P, Fitch и др. Те разглеждат фактори като финансова стабилност, нива на задлъжнялост, история на плащанията и експозиции, за да могат да изготвят адекватна, максимално точна и безпристрастна оценка на кредитоспособността.

Така колкото по-голям е кредитният риск, толкова по-високи са и лихвените проценти. 

Ако компания има нисък кредитен риск, тя може да получи по-изгодни заеми и обратното - ако  има висок кредитен риск, потенциалните кредитори ще изпитват колебания при отпускането на кредити, а ако го правят, ще бъде при по-високи лихвени проценти. 

Как компаниите и физическите лица могат да минимизират кредитния риск? 

За да се ограничи кредитния риск, съществуват редица доказани способи, които могат да помогнат както на компании, така и на  физически лица. 

Оценката на кредитоспособността е един от най-разпространените и тя обикновено предхожда вземането на решение за отпускането на кредит.

Бяла Карта

Искаш пари веднага?

 

Заяви Бяла Карта - кредитна карта с лимит до 5000 лева/2556.46 €

 

Заяви сега

Диверсификация на портфолиото е друга такава стратегия и тя цели избягването на прекалено голяма експозиция към един единствен клиент или сектор. 

Добрата диверсификация прави възможно, дори при наличие на проблем при някой от кредитополучателите, това да не навреди на общото финансово здраве на кредитора. 

Постоянното наблюдение на профилите и търсенето на ранни сигнали дава възможност да се идентифицират ранни признаци на риск на пазара.