Великден - история, традиция и обичаи

Великден е един от най-големите християнски празници, а празнуването му по света включва различни обичаи, в съответствие с народните вярвания и предания. Яйцата, козунака и агнето са три от елементите на голямата празнична трапеза, когато става въпрос за българските традиции.

Великден (Възкресение Христово) е денят, в който християните честват Възкресението на Сина Божи Иисус Христос.

То е на третия ден, след като Христос е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. След това Исус Христос се появява на Мария Магдалена, а след и на апостола. Католическата и Протестантската църква могат да представляват Възкресение Христово.

Според  българските обичаи, всяка година яйцата се боядисват на Велики четвъртък или Страстната събота.

За обичаите, свързани с яйцата:

В миналото яйцето често пъти се е асоциирало с Вселената. Обикновено през пролетта кокошките снасят най-много, затова хората трябва да започнат да варят яйцата, за да ги запазят за по-дълъг период от време. С разпространението на християнството, именно яйцето започва да се възприема като символ на раждането на човека. В православния християнски свят яйцето се използва за сборване, което един вид е и поздравление за празника, а в католическите общества - боядисано яйце се крие от деца, които трябва да ги намерят.

Не е известно кога за пръв път е започнало да се боядисват яйца. Има исторически и археологически данни, че яйцата са се багрили и дарявали още в древен Египет, Персия, Рим, Китай и Гърция.

Евреите са имали обичай, когато отиват на гости при някого, за да дарят някакъв дар на домакина. Ако гостът е бил много беден, той подарявал яйце. В сравнение с християнските предания, когато Мария Магдалена отива в Рим да се срещне с римския император и му подарява яйце, което е обагрено в червено, символ на кръвта на Христос. Оттогава навлязъл обичаят християните да си подаряват боядисани в червено яйца на Великден. Постепенно започнали да се използват и други цветове.

В българските традиции, боядисването на яйцата често е ставало рано сутрин на Велики четвъртък (по принцип е задължително преди залез), от най-старата жена в семейството.  Първото боядисано яйце винаги трябва да е в червена боя. Причината е, че според едно от преданията, когато Мария Магдалена поздравила император Тиберий с думите „Христос е възкръснал", а той се засмял и отговорил: „Христос е възкръснал от мъртвите толкова, колкото яйцето в ръката ти е червено". И още преди да завърши думите си, яйцето, което тя носела като дар, се обагрило в червено.

Червените яйца имат и друга символика - когато имаме гост на Великден, старите хора казват, че трябва да му се подадат червени яйца, за да може богатството никога да не напуска дома. Първото яйце, освен под иконостаса, обичаите гласят, че се слага също така и в пясъка с момичешки чеиз или се заражда в средата на нивата, за да се пази от градушка.

До появата на изкуствени оцветители се използват отвари от билки, ядки и др. С отвара от риган се получававала червена багра, със смрадлика - оранжева, зелено - с коприва, жълто - с орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук.

В миналото на българската трапеза се е правил месечен традиционен обреден хляб. Първият козунак за Великден е омесен от френски хляб през XVII век, но на родна земя той навлиза сравнително скоро - едва през 20-те години на миналия век традицията на козунака се появява първоначално в градовете и така малко по малко променя традициите.

Козунакът се предлага в по-изисканите софийски кафенета, където може да се поръча виенско кафе с резен козунак.

Други символи на Великден

Още през 18 век започва да се използват шоколадовите яйца като символи. Дървените са известни отдавна, от 1960 г. насам вече се продават и пластмаси. Отличаващи се със своята красота и блясък са декоративни яйца на Петер Карл Фаберже, изработени от скъпоценни камъни и благородни метали.

В католическия и протестантския свят един от символите на Великден е великденския заек - всъщност заекът няма нищо общо с Възкресението, но на децата се обяснява, че именно заекът носи скритите яйца. Историята за заека е измислена от протестантите. Защото той е символ на плодородие. Зайците раждат много малки зайчета през пролетта. Тоест, даряват живот. Когато хората виждали зайци с малките им, те знаели, че краят на зимата вече е настъпил. Всичко това обаче не обяснява връзката между бозайника и яйцето, тъй като протестантите не са държали особено на биологичната автентичност.

Виж как да вземеш своята кредитна карта Бяла Карта и да разполагаш с финансови средства всеки месец до заплата.

Успешно копира кода
Абонира се успешно
help desk software