Цифрова валута
Цифровите валути могат лесно да се наредят сред най-големите технологични пробиви за последните няколко десетилетия.
Като платежно средство те дават значително по-голяма сигурност при преводи, безпрецедентна бързина на плащанията и трансакциите, а наред с това имат и значително по-ниски разходи за опериране с тях.
Някои електронни валути са свързани с предимства, които доскоро са били немислими - като например пълна анонимност и непроследимост при трансакция.
История на цифровите валути
В следващите редове ще преминем през историята на зараждането и използването на цифровите валути.
Ранни стъпки
Първите опити за цифрови валути могат да бъдат проследени още от 80-те и 90-те години на 20-и век, заедно с възхода на домашните компютри. През 1982 г, криптографът и изследовател Дейвид Чаум публикува научна статия, описваща електронна система за пари. Нейната ключова характеристика са трансакции, които са едновременно публично достъпни, но и анонимни - идентичността на извършващите трансакцията бива скрита.
Това е един от първите пъти, когато подобна идея е ясно изказана. По-нататък тя ще залегне в развитието на още много други сходни проекти за дигитална валута.
Един от първите проекти, които имат практическа реализация, е E-Gold, който е основан през 1996 г. Услугата дава възможност на потребителите да отворят сметка, чиято стойност е деноминирана в грамове злато или други ценни метали. Системата дава възможност да се извършват мигновени трансакции към други потребители с профил в E-Gold.
Към 2005 година системата има близо 2.5 млн. потребители, които извършват дневни трансакции на стойност около $6.3 млн. През 2007 системата преустановява дейност, след като американски съд осъжда компанията за редица активности, сред които нелицензирана дейност, свързана с прехвърляне на пари, както и пране на пари.
Има множество опити за изцяло дигитални валути в бурния период на бум на технологичните компании през 90-те години на 20-и век. Компании като Flooz, Beenz и DigiCash изгряват бързо само за да изчезнат също толкова мигновено, наред с надеждите за успешен пробив в създаването на практично дигитално разплащателно средство. Причините са многобройни - както технологични, така и обвинения в пране на пари или конфликти между служители и собственици.
Криптовалути
Годината е 2008 и финансовата криза е в пълния си разгар. През септември, същата година, Лемън Брадърс - тогава четвъртата най-голяма инвестиционна банка в света, подава документи за неплатежоспособност. Това е и моментът, когато домейнът bitcoin.org бива регистриран.
По-късно човек или група зад псевдонима Сатоши Накамото публикува статията „Bitcoin: A Peer-to-Peer Electronic Cash System”. В нея се описва как новият тип децентрализирана криптовалута ще функционира.
В началото на 2009 година е “изкопан” първият биткойн. Той е изпратен от Накамото към Хал Фини - експерт по криптография и ентусиаст. В него е включен и текстът “The Times 03/Jan/2009 Chancellor on brink of second bailout for banks”, което е препратка към реално заглавие на Лондонския вестник The Times, свързано със спасяването на банковата система по това време.
През май 2010 г. програмистът от Флорида на име Laszlo Hanyecz предлага 10 000 биткойна за закупуването на пица. Британски ентусиаст приема предложението и предлага две пици да бъдат доставени близо до жилището на Hanyecz, като за целта плаща с кредитна карта и приема биткойните. Счита се, че това е първият път в историята, когато биткойн е реално използван за парична трансакция.
В наши дни дори се отбелязва като специален празник - “Биткойн пица денят” - всяка година на 22 май.
Въпреки тази трансакция обаче, в началото на историята на биткойн доста малко места предлагат възможността за трансакции с него. За сравнение, същата трансакция в наши дни би била на стойност над милиард долара. Това е само малък пример за бурното развитие на биткойн в рамките на десетилетие. Участниците в нея никога не изразяват съжаление за покупката, защото за тях това е исторически пробив.
Въпреки множеството опити през годините, личността или личностите зад псевдонима Сатоши Накамото остават мистерия и до днес.
Разлики между цифрови и традиционни валути
Формата на съществуване, функционирането според действащите регулаторни рамки, методът за извършване на трансакции, нивата на анонимност и прозрачност - разликите между традиционните валути и електронните са драстични.
С технологичното развитие и навлизане във все повече сфери на обществената дейност, тези разлики единствено се задълбочават.
Форма и начини на съхранение
Традиционните валути съществуват от около 7 в пр.н.е., от когато и могат да бъдат намерени първите монети. Традиционните физически пари могат директно да бъдат съхранявани, пренасяни и използвани за разплащане. Съхранението също се случва във физически пространства - портфейли, сейфове, трезори.
При дигиталните валути са необходими електронни устройства и системи за трансакция. Необходим е и дигитален портфейл под някаква форма. Като той не съхранява самата криптовалута, а електронните ключове за нея.
Това са криптирани кодове, с които всеки може да получи достъп към средствата си в блокчейна. За дигитални портфейли могат да служат софтуерни решения, хардуерни или изцяло онлайн платформи.
Издаване
При традиционните валути издаването и регулацията се извършва от централната банка на страната или от правителството. Паричното предлагане и контролът върху парите в обръщение зависи изцяло от предприетата монетарна политика на централизираната институция.
При дигиталните валути процесът по издаването е изцяло децентрализиран, като се използват различни математически алгоритми. Те могат да се създават от човек, група от хора или институция.
Трансакция
При физическите пари средствата се разменят директно и без нуждата от трета страна.
Дигиталните валути се разменят през интернет, като се употребяват дигитални портфейли в децентрализирана мрежа (ако става въпрос за криптовалути) или в централизирана мрежа (ако е дигитална валута на централна банка).
Дигиталното или мобилното банкиране представлява прехвърлянето на средства или разплащане с пари по интернет и чрез личния профил на дадена банка в сметка на друго лице. На пръв поглед този вид разплащане има сходства с извършването на трансакции с криптовалути, но разликата е огромна - зад дигиталната инфраструктура стоят отново физически пари, като при прехвърлянето се използват пак услугите на регулирани финансови институции.
Анонимност
При класическите разплащания в кеш трансакциите могат да бъдат до голяма степен анонимни, без никакви записи за направеното разплащане. В много страни има таван на максималния размер за кешово плащане. В България максималният размер за такъв тип плащане е десет хиляди лева.
Използването на финансови институции изисква удостоверяване на самоличността, както и публични записи за направените разплащания, като нивата на анонимност в случая са ниски.
При криптовалутите има т.нар. псевдоанонимност. Това е, защото има запис за направена трансакция, но идентичността на направилите я е напълно скрита.
При онлайн платформи като PayPal или Venmo има изискване за идентификация на потребителите, но трансакциите между страните не е директно видима за външни наблюдатели.
Сигурност
Въпреки сериозните нива на защита и на действията на контролните органи, физическите пари са податливи на фалшификация, както и на кражба.
При криптовалутите фалшификация на практика е невъзможна. Слабост в сигурността може да е в електронните портфейли. Фишинг атаки или хаквания могат да разкрият електронните ключове на потребителя.
Приемственост и употреба
Повечето традиционни валути са широко приети в юрисдикциите на страните, които ги издават. Повечето традиционни валути са също широко приети и извън границите си.
При дигиталните валути, въпреки растящия брой възможности за употребата им, все още съществуват множество бариери за ползването им.
Технологията зад цифровите валути
Криптовалутите поставят начин на функциониране, който е изцяло нов въобще в световната финансова история досега. Например, те дават възможност за децентрализация и функциониране на валутата без централизирана мрежа - роля, която обикновено е принадлежала на централната банка на всяка държава.
Те дават и възможност за непроследимост на трансакциите и необратимост на всяка трансакция - нещо, което досега също е било технологично непреодолимо предизвикателство.
“Копаене”
“Копаенето” на биткойн представлява верифициране на трансакция. При традиционната финансова система една централизирана система - например компания за кредитни карти - верифицира и нанася всяка трансакция в централизирана финансова система. Тази нейна характеристика е нейната по-слаба страна, спрямо решения като биткойн.
Биткойн е система, в която всяка трансакция е обработена в цифров блок, следващ определени правила. След това тя може да бъде верифицирана от всички други участници в системата - “миньори”.
Процесът е доста сложен, но напрактика при извършването на верификация се извършва и процесът на създаване на нови единици криптовалута - т.нар. “копаене”. Това е и наградата за тези, които допринасят по този начин към системата.
Блокчейн
Блокчейнът представлява децентрализирана електронна база данни. Той записва сигурно данните за всяка трансакция в множество компютри в децентрализираната мрежа.
Използвайки комплексна криптография и механизми за консенсус, блокчейн гарантира, че веднъж записана, информацията в базата данни не може никога повече да бъде променяна със задна дата.
Видове цифрови валути
Все по-голямото технологично развитие дава все повече възможности на вече познатите електронни валути или създава изцяло нови.
Така например, след първопроходника Биткойн в криптовселената се нароиха и продължават да се създават все по-иновативни криптовалути - като всяка акцентира на различна технология, различен принцип на действие или предимство.
Тенденцията е те да предлагат все по-голяма сигурност, надеждност и анонимност.
Криптовалути
Криптовалутите са виртуални валути, които използват криптография и оперират най-често с блокчейн технология. Това е децентрализирана система за запис на трансакциите, която се поддържа и разпространява чрез мрежа от компютри.
За разлика от стандартните физически фиатни пари, криптовалутите оперират без централен контролен орган и са изцяло децентрализирани. Това на практика ги прави имунизирани срещу почти всякакви правителствени намеси, както и срещу манипулация.
Цифрови валути на централните банки
С възхода на биткойн и криптовалутите, редица установени институции във финансовата сфера започват постепенно да проявяват интерес към създаването на собствена криптовалута. Най-сериозни в това отношение са различните централни банки по света, които най-често разработват дигитална валута, която е “вързана” за националната валута на страната.
В настоящия момент - 2024-та година - близо 134 страни и валутни съюзи по света разработват собствена система за дигитална валута в различни етапи на развитие. Този списък включва и страни от Г-7 и Г-20.
Три страни имат изцяло функционираща система - Бахамите, Ямайка и Нигерия. За сравнение, през 2020-та година, броят на страните разработващи подобна система е бил около 35.
Една от основните причини за повишаването на интереса и инвестирането на средства в разработване на цифрова валута от страна на толкова много централни банки е войната в Украйна и изключването на Русия от системата за междубанкови разплащания SWIFT.
Цифрово евро
Европейската централна банка също разработва в момента собствен проект за цифрово евро. То трябва да служи за допълнение към парите в брой и да отговори на нарастващия брой електронни разплащания.
Експертите смятат, че подобна валута ще комбинира сигурността и неприкосновеността на криптовалутите, а с централна банка като издаваща институция ще се избегне голямата им волатилност.
Цифровото евро ще бъде и стимул за развитието на иновациите и цифровизацията, а ползването му от гражданите ще бъде безплатно.
Други дигитални валути
Пример за дигитални валути могат да бъдат посочени и различни разплащателни средства в компютърни игри като например липовите долари в Second Life (Linden dollar или L$) или V-Bucks в играта Fortnite.
Подобни валути биват създавани от разработчици и се ползват в определени дигитални светове и платформи. Те най-често те се използват за закупуването на определени предмети, но само в рамките на съответния дигитален свят или общност.
Регулации и законови аспекти на цифровите валути
Съществуват големи различия в начина, по който различните юрисдикции виждат криптовалутите и регулативните норми варират изключително много по целия свят.
В САЩ, страните от ЕС, Великобритания, Канада, Япония, Австралия и много други страни те са законни.
За някои те не са по-различни от парите, като Япония например има разработена регулаторна система за пълната интеграция на криптовалутите в банковата система, като съществува и регулатор, който съблюдава нейното приложение - Агенцията за финансови услуги на Япония.
За много други страни криптовалутите не са признати за официални средства за разплащане и на тях не се гледа като на валута. През 2014 година Дания например обявява, че за тях Биткойн не може да се счита за валидна валута.
В страни като Китай, Саудитска Арабия, Катар, Непал, Афганистан, Бангладеш, Мароко, Алжир, Египет и Боливия криптовалутите са забранени. Основните цитирани причини от регулаторите са проблеми с волатилността, разхищението на електроенергия, както и вероятносттаа за употребата на криптовалути за незаконни действия като търговия с наркотици, трафик на хора и други.
Ел Салвадор е изключителен пример, като през 2021 година малката централноамериканска страна приема Биткойн за национална валута, наравно със салвадорския колон. Страната става и първата закупила биткойн като част от активите в хазната.
Ел Салвадор купува през същата година и биткойн на стойност около $400 млн., при цена тогава за около $52 000 за един биткойн.
Сигурност при използването на цифрови валути
Технологията при криптовалутите е толкова различна спрямо традиционните валути. Това означава, че проблемите, които могат да се срещат при тях, са също доста различни от тези, които са се наблюдавали при досегашните финансови дейности.
Голяма волатилност
При криптовалутите не съществува централна банка, която да поддържа стабилен курс. Поради това те са податливи на големи флуктуации в цената, както и на спекулативни атаки.
Възможно е в рамките на ден и без никаква наглед ясна причина цената на биткойн да се повиши и спадне с хиляди долари.
Минимални правни защити
При разплащанията с дебитни и кредитни карти потребителят има различни мерки, които да му осигурят защита, в случай че попадне на някакъв вид измама. Това рядко е така при криптовалутите, като при загуба на средства от измама много рядко има начини парите да бъдат възвърнати.
Няма офис за обслужване на клиенти, към който да се обърнете, нито отдел по сигурността, който да възстанови вашите средства при доказана измама.
Често срещани измами
Поради това, че много хора имат малко опит с технологията, както и поради нейната новост, голяма част от потребителите са податливи на измами. Най-често това са различни видове фишинг измами.
Невъзможност за възстановяване на трансакция
Сигурността на разплащанията в блокчейн, както и перманентния характер на записите имат и обратна страна от гледна точка на сигурността.
Веднъж направена една трансакция, няма как да бъде възстановена обратно. Така най-силната страна на технологията може да бъде използвана и срещу нея.
Непълна анонимност
Въпреки че се разглеждат като изключително анонимни и сигурни, има случаи, при които трансакции в блокчейн могат да бъдат проследени. Така например, в зависимост от блокчейна, частична информация свързана с трансакцията като информация за електронния портфейл и сумата може да идентифицира хората зад конкретна трансакция.
Формата на съществуване, функционирането според действащите регулаторни рамки, методът за извършване на трансакции, нивата на анонимност и прозрачност - разликите между традиционните валути и електронните са драстични.
